Форми на защита срещу незаконно уволнение

Друга възможност, която има уволненото лице, са исковете, предвидени в чл. 344, ал. 1 /т. 1-4/ КТ. По смисъла на чл. 310 ГПК по реда на бързото производство се разглеждат искове за. Но е необходимо консултация с адвокат първо:

  • трудово възнаграждение;
  • признаване уволнението като незаконно и неговата отмяна;
  • възстановяване на предишната длъжност/позиция, заемана от лицето преди то да бъде уволнено;
  • обезщетение за времето, през което работникът/служителят е останал без работа;
  • поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или други документи и др.

Какви са сроковете за търсене на защита срещу незаконно уволнение

Давностният срок за подаване на иск срещу незаконно уволнение е 2 месеца но е препоръчително първо да запознаете с вашия казус опитен адвокат в София. Работникът следва да се придържа към този срок, в противен случай, след изтичането му, той губи правото си на обезщетение. След изтичането му няма право и да търси отмяна на заповедта за напускане. Работодателят има право да отмени заповедта за уволнение до предявяване на иск срещу незаконно уволнение от ощетената страна пред съда:

по негова инициатива опционално може да се възстанови позицията, заемана от служителя и той обратно да бъде върнат на работа или да му бъде заплатено обезщетение за времето, в което е останал без работа и което се счита за трудов стаж!

В закона не се посочват времевите рамки, в които работодателят трябва да се произнесе по иска срещу незаконно уволнение на служителя/работника. Освен това работодателят може да отклони иска, отказвайки да уважи исканията на заинтересованата страна, както и да последва мълчалив отказ.

Какво ще последва за служителя

В резултат могат или да бъдат доказани правните основания на служителя/работника да търси компенсация, или да се стигне до трудов спор и предоставяне на разрешаването му от съда. Трудовите правоотношения се разглеждат от районния съд като първа инстанция. Решенията, които са взети, следва да бъдат обявени в двумесечен срок, след заседанието, с което се е сложило край на делото. Съдът не следи дали са спазени сроковете и давността освен ако не е постъпило изрично искане за това.